/КРОСС/Един от аргументите за въвеждане на задължително гласуване е повишаването на демократичната легитимност на институциите чрез привличане на повече гласоподаватели пред изборните урни. Сравнителните анализи на международната практика, като например тези на авторитетната международна организация Институт за демокрация и подпомагане на изборите, показват, че подобен ефект се наблюдава там, където е въведено задължително гласуване. Активността се вдига чувствително и надхвърля 70 процента при избирателни системи, които скрепяват задължителния вот с реални административни санкции за избирателите, които не гласуват. В по-малка степен обаче, от порядъка на 5-6 процента е увеличението на избирателната активност там, където санкциите са символични или липсват. Нека видим каква е българската ситуация. При тези президентски избори за първи път беше въведено задължение за гласуване. То обаче не е скрепено с реална и осезаема като последици санкция за негласуващите. Хем е задължително, ама ако не изпълниш задължението нищо непоправимо няма да ти се случи. „Санкцията", която нашият законодател е предвидил, е заличаване от избирателните списъци при негласуване в два избора, при това забележете - изборите трябва да са от един и същи тип. С други думи - ако не си гласувал вчера в президентския вот и след 5 години не гласуваш в следващите, тогава ще бъдеш санкциониран чрез заличаване от списъка. Но при следващи други избори пак ще можеш да гласуваш, ако решиш