Разликата между ген. Румен Радев и кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева на първия тур на изборите е много интересна. Истината е, че очаквахме обратния резултат. И ако данните от екзитполовете се потвърдят, това означава, че Цецка Цачева ще изгуби психологическото предимство за втори тур и тя ще трябва да търси много по-широка подкрепа извън електората на партията. Оказа се, че за нея са дали вота си по-малко от 1 милион души, което е изненадващо, тъй като очаквахме тя да получи поне 1,1 милион гласа. Генерал Радев пък получава над 1 милион гласа. Оттук насетне ще спечели този кандидат, който събере най-широка подкрепа извън собственото си ядро. Колкото до големите опашки, на които бяхме свидетели на много места, смятам, че по-скоро те са резултат от вътрешни неуредици, тъй като президентските избори по принцип не са сложни. Разбира се, сега имахме и бюлетина за референдум, но тя също не беше сложна.

Трябва обаче да отчетем нещо много важно и това е високата избирателна активност. За първи път президентски избори дават по-голям резултат като брой гласували от тези на парламентарни избори и това е прецедент. Може би и задължителното гласуване изигра някаква роля до известна степен, но по-скоро хората разбраха, че този вот наистина е важен и че трябва да гласуват. Българинът вече осъзнава, че всеки един глас е важен за бъдещето на България. Ако не дадем вота си, оставаме всичко в ръцете на останалите. Така че този път българите искаха да премахнат чувството за контролирания вот. Ако изобщо има някакъв контролиран вот, то той е нищожен и не би променил резултатите.

Голямата активност на българите зад граница и опашките в пред секциите в чужбина не ме изненадват. Но все пак забраненият плод е най-сладък. Сънародниците ни бяха обидени, защото правата им бяха ограничени. Затова те поискаха да упражнят правото си на глас и активността им не е изненада.

Резултатите от първия тур показват, че ни очаква инфарктен балотаж. Тази седмица е много важна - до какви споразумения ще стигнат партиите помежду си и кой кандидат ще подкрепи всяка една от формациите.

Колкото до референдума, очаквах, че той ще бъде на прага или малко под прага за действителност. Моята надежда обаче е резултатът за първия въпрос да се окаже под този праг, защото това би било пагубно за политическото бъдеще на България. Вярно е, че е голям плюс да се вземат решения по този начин, но друг е въпросът какви са точно решенията.

* Авторът е член на управителния съвет на Българска асоциация по изборни системи