Пътешествие из обаятелните Родопи в разгара на златната есен.
С човешка намеса криволичещи долини са превърнати в язовири с причудливи форми, сякаш нарисувани от ръката на дете.
Подобно на язовирите, на неподозирани места могат да бъдат забелязани къщурки или дори села, като Осиково.
Великият творец, природата, често обича да рисува сърца.
В зависимост от гледната точка формите, които е сътворила водната стихия, са най-разнообразни.
Дефилетата са реки от пъстра есенна гора.
В часът на залеза боровият лес придобива ръждив цвят.
На места, като Момчилова крепост, погледът стига толкова далече, но все тъй не е способен да прехвърли безграничните родопски гънки.
В някои от тях, вместо язовири, са се сгушили цели градове, като Смолян.
С настъпването на мрака издайнически светват околните селца.
Погледнат от височината на таз родопска твърдина, новият ден е безусловно съвършен.
Изящна гора посреща топлите слънчеви лъчи в експлозия от цветове.
Вместо вода или реки от пъстра гора, долините се изпълват със златна светлина.
Из неведомите родопски пътища, лъкатушещи през нагънатият пейзаж, ту се появяват и изчезват китни селца.
В усоите на тези долини, каменни мостове от незапомнени времена са стъпили здраво над планински ручеи.
На изток възвишенията стават по-гладки, а язовирите разлати.
Занемарени руини на крепостните стени на Моняк, загатват за присъствието на древни народи.
Малко по-нагоре, където се издига Перперокон, същите руини са превърнати в туристическа атракция.
Искрящ като самото злато завърши поредният есенен ден в Родопите.
