/КРОСС/ За липсата на критичност и смислен разговор за изкуство, остарелите образователни модели и отсъствието на България от Венецианското биенале: с Борис Костадинов, изкуствовед и куратор, разговаря Катя Атанасова. kultura.bg Борис Костадинов живее и работи между Виена и Берлин. Кураторските му проекти изследват взаимовръзката между изкуството, политическите и геополитическите реалности, икономиката, социалните процеси и теории, изкуството като активистки жест или политическа платформа. Той е курирал проекти за: Ernst Hilger Gallery, bäckerstrasse 4 Gallery, IG Bildende Kunst (Виена), Kunstraum LS43 (Берлин), ICI, Radiator Gallery, Leo Kuelbs Collection (Ню Йорк), Manifesta 11 (Цюрих), Trafo (Будапеща), Forum Stadtpark (Грац) и др. Да започнем с един конкретен проект, заради който се върна в България - изложбата акция на Пламен Деянов в София. Тя е част от доста по-мащабна инициатива с много важна цел? Да, точно така. Акцията е част от дейността на Фондация Пламен Деянофф, чиято цел е създаването на Център за съвременно изкуство в Митрополитската къща в Арбанаси. Къщата е построена през 1480 г. и нейните дърворезби (по-скоро липсващите) бяха в основата на голямата изложба Foundation Requirements в музея 21er Haus във Виена миналата година