«Причините за поражението на Клинтън ще се обсъждат много години, но по горещите следи една от тях ни отвежда към най-явната от всички останали: нейната самонадеяност. Много голяма самонадеяност. Много години самонадеяност. Хронична самонадеяност», — твърди авторът на статията Тод С. Пурдум.
Според него, по време на предизборната надпревара с Тръмп тя е направила същите пропуски, както и преди осем години, когато се бори с другия «новак-бунтар» — Барак Обама.
Тогава Клинтън се бори за издигането си за кандидат за поста президент от Демократическата партия, уверена, че Обама не може да й бъде никакъв съперник и е допустимо «да не се напряга». В резултат тя не бе подкрепена от Демократическата партия, а Обама стана президент. В случая с Тръмп: след победата на предварителните избори Клинтън се отказа от визитата си из щатите, които обикновено гласуват за демократите — такива, като Уисконсин и Мичигън. На изявленията на опонента й, че той може да «преправи картата на избирателите», тя се надсмива. В резултат на всичко това в някои «демократически» щати тази безотговорност се превърна за екс-държавния секретар на САЩ в поражение.Клинтън не взе под внимание и знаците, които трябваше да види от страна на Бърни Сандърс. Тогава стана ясно, че дори в рамките на собствената й партия съвсем не всички обичат Хилъри, отбелязва авторът.
В края на краищата нейното време още не е дошло, поне с тези промени, които тя би могла да предложи на избирателите си, но така и не успя, от което следва, че ще трябва да почака до по-добри времена, резюмира авторът.
