/КРОСС/ В светлината на чл. 5 § 4 от ЕКПЧ и Решение № 11/2016 на КС На 4 октомври 2016 г. Конституционният съд се произнесе по конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 37 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). Делото беше образувано по искане на петчленен състав на Върховния административен съд. Вносителят изрично е посочил, че чл. 37 от ЗБППМН противоречи на чл. 30, ал. 3 от Конституцията, нарушението се състои в липса на средство за обжалване на разрешението на прокурора да продължи задържането на детето в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни към Министерство на вътрешните работи и е обосновано със заключенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "А. и други срещу България". С решението си Конституционният съд единодушно отхвърли искането, като посочи, че разрешението на прокурора за продължаване на задържането представлява административен акт, който подлежи на оспорване по общия ред, и поради това чл. 37 от ЗБППМН съответства на Конституцията. Настоящото изложение има за цел да направи някои важни пояснения във връзка със същността на съдебния контрол върху задържането на малолетни и непълнолетни по чл. 37 от ЗБППМН, най-вече в светлината на чл. 5 § 4 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) и решението на ЕСПЧ по делото "А. и други срещу България"