/КРОСС/Най-масовата политика, която България провежда сред историческите български общности зад граница, е свързана с предоставянето на българско гражданство. Началото е поставено с прехода към демокрация, като общо за периода 1990-2016 г. над 230 хиляди души са кандидатствали за придобиване на българско гражданство. Днес вече около 15% от представителите на историческите български общности са получили българско гражданство. Сам по себе си подобен резултат е впечатляващ, защото се наблюдава процес, който от правна гледна точка съдейства за изравняване статуса на историческите български общности с този на новата българска емиграция. Така например само в Македония през периода 2001-2016 г. около 70 хиляди българи са станали български граждани, в Молдова - 32 хиляди, в Сърбия - 6 хиляди и т.н. Към настоящия момент стратегическите цели на българската държава по отношение на диаспората са сведени до съхраняване на българското етнокултурно пространство и духовно единение на всички българи по света с България. Учудващо е, че въпреки тази гръмка формулировка на държавно ниво все още липсва сериозен анализ до каква степен този процес е повлиял върху постигането на декларираните цели. Подобна оценка е изключително важна, защото изминалият 26-годишен период безспорно се нуждае от равносметка