Да са млади, колко са да са млади, ~35-годишни изхабени друсалки. Лафовете – изтъркани, мислите – клиширани, черните дробове – унищожени. Това са Младите български писатели, които успяват да обърнат пиенето в бизнес и да монополизират лековерните медии и ученичките. Вече оплешивяват, но те са Младите и Новите, те са алтернативата на Старото, кутуртрегери от ново поколение, пазителите и лицензирани проповедници на традицията. Имат карт-бланж да се правят на педали.
Изиграли са си картите, евала, известни са колкото Вълко Червенков, но пусти Его-изъм, веднъж захапали кокала – не пускат. Оплели са си мрежата от редактори, издатели, рекламодатели и прочие малки души, които не разбират Високото изкуство, но все пак го плащат, с една лека въпросителна в погледа.
Опитвам се да не ги псувам, омръзнало ми е, пък и те, Младите, персонално не са виновни с нищо, издълбали са малко партината, сега събират такса от всеки, дръзнал да мине по нея. При всички бозайници правилата са така. Власт даром не се дава, па била тя и литературно-елитистична.