Тановгейт извърши чист политически оксиморон – свали демократичната опозиция, медиите и гражданите, вместо да свали правителството. И ако питате как го направи, отговорът е такъв: без никакво усилие. Прозвучаха разни съдебно наказуеми реплики от върха на правителството, но вместо говорещите да се изхвърлят на момента от офисите, тръгна умуване за това как репликите да не излязат чак пък толкова страшни. След този скандал не знам за правителството нищо по-ново от това, че премиерът му е достоен за добър адвокат пред следователя, но за демократичната опозиция научих много повече. Например, че не разсъждава в парадигмата „редно-нередно“. Тази опозиция трябва да си е загубила по пътя не само прочетените книги, но и гражданите, щом като даже не се притеснява да им каже на глас как преценява нещата. А ги преценява двусмислено и си изговаря двусмислените думи неуверено.