Ако наистина искаме свобода, социалните и икономически неравенства са една легитимна и необходима цена за това. През последните две десетилетия светът като цяло стана по-богат, но докато някои национални икономики отбелязаха стремителен напредък, други продължиха да изостават. Увеличението на съвкупното богатство обаче не доведе до премахване, нито даже до намаляване на бедността. Това важи в по-голямата си част и за отношенията между отделните страни. Почти навсякъде чрез глобализацията възникна една нова прослойка от мултимилионери, както и един долен слой, състоящ се от хора, които са бедни не само в статистически смисъл, защото печелят по-малко от половината от средната за страната работна заплата, а защото са изключени от възможностите, които всъщност трябва да бъдат отворени за всички.