/КРОСС/ Президентските избори предизвикаха размествания на политическите пластове. Безспорно ситуацията изглежда доста сложна. Правителство в оставка при президент с изтичащ мандат, който не може да разпусне Народното събрание. Резултати от президентските избори и референдума, които са ясен сигнал за сериозна динамика в обществените нагласи. Недоверие към политическите сили и изхабяване на магическата сила на „марката Борисов". Какво ще се случи от тук нататък в най-голяма степен зависи от три ключови актьора на демокрацията - президент, политически партии, медии и гражданско общество. Въпросът е дали ще решат да действат като институции на демокрацията или ще използват институциите в името на индивидуалния си интерес. На пръв поглед нещата изглеждат ясни и регламентирани от конституцията, особено след отговора на КС по питането на президента Плевнелиев за възможността за насрочване на изборите при действащ парламент. В този смисъл не би следвало да има проблем, ако се следват зададените от върховния закон стъпки. Ролята на президента е ключова в такива ситуации. Той трябва да обере властовия вакуум, като по този начин гарантира политическата стабилност. Това се случва както посредватом спазването на конституционните процедури, така и чрез посланията на държавния глава. От тази гледна точка позицията на Плевнелиев за наличието на политическа криза изглежда меко казано странна