Потопът от коментари след гласуването на вота на доверие към правителството на ГЕРБ, колкото и разнопосочен, постепенно извади на преден план една тема, която можем да формулираме така: „всички мразят Бойко”. Всякакви журналисти и коментатори се упражняваха в сарказъм, високомерно презрение и ехидно хихикане. Доста от тях са умни и прогресивни хора и това им поведение е стряскащо.
Още по-стряскащо е, че подигравките и хихикането този път не признаваха идеологически бариери. Подигравателната шумотевица беше една и съща отляво и отдясно, като в нея на равни начала – и с еднакъв речник – се включиха емблематични леви идеолози, социалисти, деснеещи анализатори и Синята коалиция.
Щом някаква заявена позиция с лекота прекрачва идеологически и политически разделения – значи, тя не е политическо явление. Обикновено в такива случаи става дума за явление от областите, изследвани от психологията, социологията и културологията. И оттук – изследваме явлението не с политически инструменти, а с онези, които принадлежат на посочените научни области.