/КРОСС/ В становището си синодалните архиереи припомнят, че Българската православна църква бе първата, която поиска отлагането на събора, като подготовката за неговото провеждане да продължи на предсъборни заседания. В противен случай, тогава Св. Синод заяви своето неучастие в него. От Синода припомнят, че впоследствие с подобни становища са излезли още три от Поместните църкви - Антиохийска, Руска и Грузинска. „Организаторите на Великия и Свят събор на остров Крит не взеха предвид тези предложения. Впоследствие за своето неучастие заявиха четири автокефални Поместни църкви (в хронологичен ред): Българската православна църква (решение от 1 юни т.г.), Антиохийската патриаршия (решение от 6 юни т.г.), Грузинската православна църква (решение от 10 юни т.г.), Руската православна църква (решение от 13 юни т.г.)", се казва в становището. Синодалните архиереи припомнят, че на събора не е било предвидено участието на признатата от БПЦ - БП за автокефална Американска православна църква , „чието участие още от самото начало на подготовката на Събора не беше предвидено, дори като гост", но пък на събора са присъствали гости от инославни религиозни общности (римокатолическа, англиканска и др.). Първият важен извод е, че в сравнение с техния предсъборен вариант, гласуваните и приети от Събора на о. Крит документи са претърпели определени, но несъществени и недостатъчни за всеправославното им приемане промени. Казват още митрополитите