Скандалите около подслушването и контра-подслушването, около мафията-октопод и мафията-ДС ме връщат към началото на 90-те години. Тогава, ако си спомняте, се разрази мъчителният разрив между светло- и тъмно-сини, довел до постепенното отлюспване на Желю Желев и превръщане на СДС в нещо като секта чак до идването на Иван Костов. Един от дебатите се въртеше около това, как да се разчистят авгиевите обори на комунистическото минало. Г-н Желев и хората около него, които след това започнаха да бъдат наричани с „обидната” (!?) дума либерали, смятаха, че комунизъм, това е система: политическа технология, форма на собственост, безконтролен репресивен апарат и тъй нататък. Самият президент-философ наричаше това с малко несръчния израз „незабавен демонтаж на командно-административната система”.