Текстът е от портала "Култура"
Драги ми Смехурко,
Направо се чудя отде да захвана. Криза, люта криза страната обхвана. Всички чела мръщят, въздишат тъй тежко, сякаш война иде, а не новият Снежко.

Не знам що да кажа. Ала чичо Ран Босилек нали тъй ни учи: щом ненадейно нещо се закучи, опиши го с думи детски, със слова най-прости. И всичко се оправя през коледни пости.

Затуй аз ти пиша, мой драги Смехурко, с патиланска мъка, що боцка сърцето ми с хурка.
Щото не...