– Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? – отговори Лазо. – Чудновати, но хубави!… Слушаш, слушаш, па се забравиш, отидеш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, ти заживееш с него, потънеш в него, и се преродиш. Затова има приказки, затова и хората ги приказват. И...