„Има много задължения в долари. Кредитите на развиващите се икономики в долари към останалата част от света, които предстои да бъдат погасени, са нараснали повече от два пъти през последните 10 години до близо 10 трлн. долара“, коментират анализатори от френската банка Societe Generale.
В основата на проблема според анализаторите стои търговията, като се очаква през следващите години позицията на САЩ да стане по твърдолинейна. Това ще затрудни развиващите се пазари в провеждането на трансгранична търговия и в обслужването на дългове в твърда валута.
Макар че азиатските пазари бяха сравнително изолирани от недостиг на долари през последните две години, това не бива да се смята за даденост, предупреждават от Deutsche Bank.
Доказателства за недостиг на доларово финансиране вече се появяват във Филипините, Южна Корея, Малайзия и Индия най-вече през последния месец, малар че може да има и местни фактори.
Друг рисков фактор може да е репатрирането на американски корпоративни печалби, държани на азиатски пазари, ако Тръмп спази обещанието си и реформира данъчния кодекс. Анализаторите от Deutsche Bank подчертават, че в никакъв случай не чертаят апокалиптични сценарии за азиатските пазари следващата година. Според тях азиатските централни банки имат стабилни запаси от чуждестранна валути (около 6,8 трлн. долара).
Експертите просто предупреждават, че управлението на Тръмп може да промени играта за региона, който като цяло през последните години се радваше на доларова ликвидност. „Ако централните банки вземат мерки, ликвидността в Азия може да остане управляема. Ако регулаторите обаче решат да се въздържат от действия – дали заради опасения за резервите, или за да позволят валутите да поевтинеят, за да са по-конкурентни – това може да означава, че доларовата ликвидност в Азия има още накъде да се понижава“, посочват от Deutsche Bank.
В заключение – има някои технически индикатори като спредовете на краткосрочното корпоративно и банково финансиране, които може да вещаят по-предизвикателна година в Азия, що се отнася до доларовата ликвидност.
По статията работиха: Радина Колева, редактор Десислава Попова