Когато човек е прекарал три седмици в Андалусия, всичките му познати очакват да разказва и разказва безспир. В главата ти обаче е хаос от впечатления, цветове, аромати, звуци, придружен със силно тупкане на сърцето и никакви думи, които да ги опишат. Разчиташ снимките да кажат ако не всичко, то поне повече, но те се оказват бледи и нескопосани сенки на действителността.



Още от летището знаеш, че пак ще се върнеш там, където птици чуруликат през ноември, портокалите падат...