/КРОСС/ От няколко дни всички десни интелектуалци задъхано са пуснати на бойния фронт да си късат косите в публичен хленч. Дежурните по любов медии треперят яростно и раждат екзистенциални есета, а цялата дясна политология бе пусната от зоопарка да ръмжи възмутено из сутрешните блокове и да драска до изтощение статуси във фейсбук. И всички един въпрос: "Къде е Румен Радев? Къде? Къде? Къдееееееееееее?". Цялата ситуация идеално би паснала за сюжет на Йеронимус Бош. Като художник той много си пада по истеричната причудливост, по фарсовата глупост, която прераства в удивително морално падение.Достатъчно е да чуете задъханото стакато на мненията и истеричното кресчендо на обвиненията. Нека да не бъдем голословни. Прочетох разтърсващ текст в ПИК, където се казва следното: "Държавата е в политическа криза, но той смята, че отговорностите му започват след 22 януари. Така е формално, а морално?". Това изречение звучи така, все едно някой се опитва да забие кирка в долните ти кътници. От 2013 година знам, че когато някой заговори за "морал в политиката", значи се готвят страхотни гадории. Но тук истерията е засилена драматично съвсем умишлено. Това е фокусничество. Идеята е отговорността за цялото безвремие и хаос, предизвикани от лицето Бойко Методиев Борисов и неадекватното му поведение, да бъдат записани на сметката на бъдещия президент. Опитът за хаос е политическа спецоперация