Да създадеш текст за текста винаги ми се е струвало малко кощунствен акт. В едно от есетата си сръбския нобелист Иво Андрич твърди, че: ”за писателя творбата умира в същия ден, в който я завърши“. И докато краят е условност и повод за полемики за няколко теоритични школи, аз винаги се връщам към буквалността на гореизложеното твърдение. Затова суеверието, така нетипично за мен като човек, буди противоречие във филолога. Следователно следващите редове няма да са критически бележки за "Краят на аферата" на Греъм Грийн, а субективното мнение на обикновен читател (или четец - обичам да използвам тази нехарактерна дума, откакто прочетох “Четецът”).