/КРОСС/България е в траур. Пак. На 48-ия час след апокалипсиса в Хитрино все още не се знае за седем мъртви ли ще плачем, или ще има още майки в траур. Имаше теч от цистерните с пропанол, които дерайлираха в селото и опасност от взрив, населението е евакуирано, но в полицейската блокада на мястото на катастрофата неизвестен брой газовици и огнеборци рискуват живота си в опасна аварийно-възстановителна операция. Линейки с доктори - доброволци са наблизо в тревожно очакване. „Ако Господ е с нас, всичко ще е наред", заяви премиерът в оставка. Той има предвид вероятно първо себе си, а после бившите си колеги от пожарната, които с контролиран факел трябва да обезопасят и преточат цистерните, а после с кранове да ги качат върху релсите. „Боже, нека мъжът ми се върне пак !" - моли се и една съпруга на пожарникар, който второ денонощие се труди сред руините на улицата на смъртта. Мария знае какво е да чакаш всеки път бащата на детето ти да си дойде от смяна. И е свикнала да разчита на Господ, а не на държавата. В България комай всички сме свикнали на това. Допуснахме, че Бог е българин в едни отминали времена, когато нашите футболисти надвиха тия на Франция и оттогава се надяваме винаги да е до нас, за да ни пази - и от болести, и от престъпници, и от мигранти, и от безхаберни политици, и от бедствия като това в Хитрино или другаде