/КРОСС/ Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов. Св. мчца Теодотия. Св. Нил, еп. Египетски Страдание на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София При царуването на император Адриан в Рим живеела една вдовица, по рождение италианка, на име София, което в превод означава премъдрост. Тя била християнка и съобразно с името си водела благоразумен живот - по онази премъдрост, която възхвалява апостол Иаков: "А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*. * Апостолът сравнява земната, светската, мъдрост и мъдростта,"която иде отгоре", тоест от Бога, като посочва свойства на Божествената: тя е свободна от всякаква греховност и страстност, обича мира и умиротворява всякаква вражда; за да не наруши мира, тя кротко понася всякаква несправедливост, в нея няма страст към споровете и пренията и дори в другите се стреми да потисне тази страст с покорност (отстъпчивост); тя е пълна с милосърдие и добри дела. Бел.ред. В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. Пък и какво друго е можела да роди християнската премъдрост, освен угодни на Бога добродетели? Скоро след раждането на третата дъщеря София изгубила съпруга си