Капитал Айди е единствената социална услуга, която ти предлага да си човек второ качество. Журналистите са отгоре, ти си отдолу. Не искам да съм лош пророк, за това не написах този пост в деня на стартирането.
Логото и визията с кучетата са много готини, форскуеърските медали са с хитри имена, но сайтът (все още) не предлага нищо радикално ново. Дава ти глас в дъното на статиите, да коментираш наравно с останалите отрепки, никаква интеграция с печатния вестник, никави права и ангажименти. “Демокрацията” е еднопосочна. От доста години си купувам “Капитал” на хартия и се подлъгах да участвам в годишната анкета, иначе надали щях да имам регистрация.
Медалите под постовете стимулират безсмисленото дърдорене и превръщат сайтовете в чат/форум. “Охранен” си говори с “Бат Здравко” за чорапогащника на “Ирина”, “Окото” пък ги вкарва в правия път, а “Торбалан” е сърдит на “Хан Крум” още от миналия Четвъртък. Дописка от 3 абзаца получава 200 коментара с глупости. Медията не е хартията, а въздуха, пространството, в което става обмен на идеи. На кого даваш думата и за колко секунди е жизнено важно и това е продукта, който продаваш на читателите. Това и малко мечти за рекламодателите
От гледна точка на родния медиен пазар, съществуването на такава услуга е космически авангард. Но може би леко е закъсняла, след като и журналисти и публика са вече в Туитър. Нишовите мрежи имат смисъл, само ако дават нещо уникално. Принципът е ясен: трябва да дадеш, за да получиш. Иначе се получава писане на скриптчета само за спорта. А коментари могат да се пускат и през Facebook Connect, това се интегрира за 10 минути.
