By Politico

Последните дни критикувах мълчанието на световните лидери, защото според мен и Максим Проданов, именно те са способни да погребат целта на протестите в Египет. В публикацията си “Дипломатично мълчание за Египет”, акцентирам именно върху това защо не трябва да се мълчи относно протестите в Кайро, и защо преговорите между опозиционните групи и правителството са обречени на неуспех.

(Една добра новина за българския сайт на Foreign Policy- има си вече RSS емисия)

Протестите в Египет навлязоха в своя петнадесети ден. На площад “Тахрир” могат да се видят палатките на демонстранти, които нямат никакво желание да се върнат към нормалния си живот, защото там няма какво да намерят. В някакъв смисъл, за много хора площадът се е превърнал в символ на техния живот, на желанието им за по-добро бъдеще. Някак на шега, но влагайки голям смисъл в това, протестиращи нарекоха централния площад в Кайро “Първото свободно от режима място в Египет”, сякаш да потвърдят историческата стойност на това място, изиграло важна роля в историята на страната.

Демонстрантите, нарекли себе си “Младостта на Египетската революция”, приканват за нови протести тази седмица. Те напълно отказват да напуснат позициите си, докато режимът на Хосни Мубарак не бъде прекратен. От своя страна, правителството предложи увеличение на заплатите на работещите в публичния сектор, но про-демократичните протестиращи отказват тези мерки.

целият текст

Прочетете също: