/КРОСС/Омръзна ми да слушам вайканията на иначе коравосърдечни типове за солидарност, съпричастност, милосърдие и пр. Говорят като едновремешните соцагитатори, на които устите им все мелеха, че трябва да сме солидарни с международното положение.Един Иван Кръстев например, който се изживява като визионер най-малкото от калибъра на Бжежински - и той се вайка за чуждите беди, но погледът му все си остава кривоглед за българската съдба.Последното нещо, което интересува подобни хора, е българската участ. Кръстев твърди в „Ню Йорк таймс", че Европа страда от дефицит на милосърдие към бежанците. Намерил къде да го напише - понеже и една думичка не казва, че именно Америка създаде злото, от което сега трепери Европа. САЩ продуцираха бежанския проблем със същата бакалщина, с която се продуцира калпав високобюджетен холивудски филм - калпав, обаче доходоносен. Нещо като „Непобедимите" - обаче с подзаглавие „От Афганистан до Сирия - голямото насиране".Да плачеш в „Ню Йорк таймс" заради „европейското безразличие" и да не обелиш и една дума за гигантското блато, в което е затънала американската политика от четвърт век насам, е направо предизвикателно нахално - блато, в което завлякоха Европа и коварно я изоставиха там. Бирникът изостави гламавия Андрешко