в. Гардиън

Никола Саркози. Снимка: официален сайт

Последното избухване на президента Никола Саркози срещу магистратите преля чашата на търпението на унизените френски съдии. Те вече няма да съдят. Поне за известно време. Дойде им до гуша и от понеделник прекратиха всякаква работа освен жизнено необходимата, след като Саркози им се скара заради рецидивист.

Хвърлянето на вина върху магистратите изглежда е едно от любимите занимания на президента, особено когато първите страници на вестниците са превзети от заглавия за изключително брутално убийство. Този път бивш затворник уби и разчлени 18-годишната Летисия Пере, и отказа да съобщи на полицията къде е захвърлил частите от тялото й. До този момент са открити само главата и ръцете й.

Убиецът беше освободен от затвора преди година и беше разследван отново за дребно нарушение. Неговият случай многократно е бил оставян на заден план под куп по-спешни и сериозни дела. Саркози обвини магистратите, че са действали “безотговорно” и загатна, че ако случаят е бил разгледан навреме, нарушителят е щял да бъде върнат в затвора и нямаше да убие Пере. За пореден път Саркози реагира емоционално на новина.

“Думите на президента са скандални. Той отново демагогства”, коментира магистратът Кристоф Рейнар. “Да кажем, че ни е омръзнало, би било твърде меко. Никой магистрат не е виновен в този случай”, добавя генералният секретар на съюза на магистратите Матийо Бондюел. “Френските магистрати са подложени на постоянно напрежение”.

Всеки от тях разглежда по над 60 дела и за съдиите става все по-трудно да си вършат работата както трябва. Затова им се налага да разделят случаите по приоритет. Изслушванията често завършват в един часа през нощта. През зимата съдиите работят, облечени с палтата си, тъй като няма отопление. Съдебните дела понякога се отлагат поради липса на хартия за принтерите.

Делът от държавния бюджет, предназначен за правосъдие във Франция, е на 37-о място от общо 47-те държави в Съвета на Европа. Ако съдим по бюджета на министерствата, Франция изглежда цени образованието, здравеопазването и културата повече от правосъдието.

Освен това, откакто Саркози беше избран през май 2007 г., репресиите и строгите наказания постоянно са на дневен ред. Сега 90 процента от подадените искове влизат в съда, а само при 10 процента се посочва, че няма основание за съдебно производство. Хората все по-често са склонни да съдят и са обсебени от личните права и компенсациите, а съдиите често биват обвинявани за нашите собствени грешки.

Достатъчно е важна частица от френското общество да реагира адекватно на популистката позиция на Саркози, и все по-голяма част от населението ще започне да изпитва все по-голямо нежелание да се съгласява с неуважителните и репресивни методи на Саркози. Французите проявяват интерес към обществени среди, които в повечето случаи им се струват малко мистериозни, за което свидетелства документалният филм на Раймон Депардон за парижки съд.

Скоро те като нищо може да проявят съпричастност с един сектор, който изглежда среща същите трудности в работата си като повечето от тях. Французите далеч не възприемат съдиите и магистратите като дистанцирал се елит, а по-скоро като недоволни служители. Не би било лошо Никола Саркози да реши да смени тона. Френската правосъдна система се пука по шевовете от гняв.

По БТА