Намирам се на площад "Тахрир" и от всичките невероятни неща, които могат да се видят тук, това което ме порази най-много е един брадат мъж, тичащ нагоре-надолу, крещейки с дрезгавия си глас: "Свободен съм! Свободен съм!". Събраните около него са египтяни от всички възрасти, включително жена, която е толкова забулена, че се виждат само очите й, и всички държат мобилни телефони, правейки снимки и клипове на този човек, решили да запечатат момента в случай, че той не се повтори никога повече. Наистина ли е така? За 40-те години, откакто отразаявам събитията в Близкия изток, не бях виждал нещо подобно на случващото се на площад "Тахрир". В регион, в който истината и тези, които я изричаха, задълго бяха затиснати под смазващата тежест на петрола, авторитаризма и религиозното потисничество за арабския свят изведнъж се откри наистина пространство на свободата - пространство, в което самите египтяни, а не чуждите армии, си бяха извоювали свобода - и сега тази истина блика оттук като струя от пожарен кран.