/КРОСС/ В България има политици, които формално слязоха от политическата сцена, но задкулисно продължават да дирижират или определени политически сили, или определени политически процеси. Имало е такива примери, така че действията на Георги Първанов по-скоро приличат на такъв ход, а не на реално оттегляне от политическата сцена. Благодарение на това АБВ по-лесно би се коалирало с БСП за предстоящите избори, ако начело на партията не стоят хора като Ивайло Калфин, Румен Петков и най-вече като Георги Първанов. Шансът на АБВ да влезе самостоятелно в българския парламент все повече клони към нула. Може да се каже, че този ход не е свързан толкова с оттеглянето на Първанов от активната политика, колкото с получаването на възможност неговата политическа формация да попадне отново в следващото Народно събрание. В рамките на целия си политически път Първанов със сигурност се опита да се държи като политик, привързан изцяло към политиката на Москва, а през последните години и като политик, изцяло съгласен с Кремъл, и се опитва да привнася политическия тон на Владимир Путин в България. В края на краищата, това е негов избор и Първанов никога не се е отклонявал от него. Пречупването на политиката през тази призма винаги създава небългарски контекст в излаганите пред обществото тези. Това не е просто политическо чуждопоклонничество, а осъзната и целенасочена работа в полза на чужда държава