Има книги, за които не мога да пиша сериозно, стриктно и спокойно. Това са книгите, които са част от душата ми, книгите, които са ме оформили като личност. Чела съм "Гордост и предразсъдъци" и "Чучулигата" толкова много пъти (и не само аз!), че на екземплярите, които майка ми ми е давала да чета, когато бях дете (девойка, момиче?), вече не е останало лепило, което да държи страниците заедно. Месеци, може би години наред издирвах по антикварните книжарници и така наречени "кашонарници" точно тези издания. Не исках новите, не исках твърдите корици, не исках бездушните нови преводи. Исках книгите, които обичам, нежното лилаво на "Гордост и предразсъдъци" и ужасно грозната, но свидна на сърцето ми "Чучлигата".