Тези наказания обаче са един удобен повод шефовете от една страна да държат в подчинение служителите си, а от друга страна с много тарикатски номер да режат заплатите им „по устав”. Едно от най-честите провинения, наказвани с парични санкции е закъсняването за работа. Само, че ха иди предвиди в големите градове като София и Варна в колко часа трябва да станеш и да излезеш от къщи за да не попаднеш в голямото сутрешно задръстване. Едно попадане в тапа за половин час и още десетина червени светофара и работникът направо си е заработил санкцията за закъснение. Което на някои места достига и до 50-ачка. Като се случи още няколко пъти да закъса в сутрешния пътен трафик, и човек направо си получава с една трета по-малко от заплатата. А десетина служители по стотачка си правят хилядарка, която остава в касата на работодателя.
Колко прави това за една година, оставям на вас да пресметнете. Не са малко босовете, които налагат парични наказания и за невдигнат мобилен телефон. Вярно, че с откриването на GSM-а, човек почти няма оправдание за това, че не го е вдигнал, но понякога се случва телефонът на иззвъни в наистина неподходящ момент, или собственикът му просто да не го чуе в градската шумотевица и олелия. За това обаче, работникът също може да се раздели с една определена част от месечното си трудово възнаграждение. Някои шефове стигат доста по-далече като въвеждат глоба и за невдигнат телефон по време на почивните дни, което вече е открито нарушение на трудовото законодателство.
Според Кодекса на труда работникът, разбира се, има право да подаде жалба и да съда работодателя си за неправомерно наложените глоби. Завеждането на едно подобно дело обаче е най-сигурното „подритване на трудовата книжка” и „билет” за трудовата борса. В другите държави е нещо напълно нормално работник да осъди шефа си и да остане на работа в същата фирма, като му бъде изплатено съответното обезщетение. У нас обаче, подобно нещо е немислимо. Опълчването срещу работодателя почти сигурно означава директно уволнение, при това дисциплинарно, за да няма работникът право на обезщетение на борсата. Ако работодателят не е поискал и не е намерил цаката на своя подчинен за какво да го уволни дисциплинарно. Причина винаги може да се намери. Затова и повечето работници и служители у нас безропотно търпят произвол и налаганите им незаконни парични глоби и санкции, за да не останат утре без работа и без средства за препитание. Тъй като повечето имат семейства и заеми в банките, които трябва да обслужват. Защото децата вкъщи и кредиторите в банката изобщо не се интересуват от трудово законодателство и справедливост. Те просто си искат своето.