Когато лятото свърши и принудително се връщам в града – мръсно, шумно, нервно и сиво място – съм на полукрачка от депресивно състояние. Звучи драматично, но точно това изпитвам – мъка, че тялото ми е лишено от естествената си среда: слънчеви лъчи, вятър и морски въздух. Усещане за безвремие. Уютно разполагане в кожата си. Неповторимо щастие. Няколко...