Докато симулираха, че ще правят нов кабинет, нашите политикани се пазаряха повече, отколкото Рузвелт, Чърчил и Сталин се пазаряха в Ялта, когато чертаеха следвоенното устройство на света. Местните шарлатани обаче се надлъгват за собственото си устройване, което си е доста по-сложна задача, като се има предвид, какво представляват. *** Едва ли са дотам глупави, че да са вярвали на Бойко, когато сутрин им казваше едно, пък вечер - друго. Но гледаха да разтеглят дъвката, колкото е възможно по-дълго. Да натрупат още малко тежест - главно в собствените си очи. И не им омръзваше да играят в една пиеска с предварително известен край - кабинет ще има, когато на Бойко му скимне да го направи. Но ония продължават да дават вид, че нещо зависи от тях. *** Много бяха смешни, когато влизаха един по един в залата за „преговори", като жадно се оглеждаха дали ги хваща някоя телевизионна камера. А щяха да са по-интересни, ако се изнизваха през прозореца. Веднъж казваха, че трябва да се прави на всяка цена правителство, за да не се хвърли страната в криза. Сетне им идваше друг акъл: нещо им нашепвало, че народът вече иска избори. Изповедниците на шепнещия народ. *** Бойко пък седи на брега и чака, както бе казал мъдрецът, реката да довлече труповете на враговете му. Очевидно се забавлява. Дали ще се забавлява, ако реката довлече и собствения му труп? *** Зловещата катастрофа в Хитрино му даде възможност да играе най-любимата си роля: на Бащицата