/КРОСС/Преди две години в състава на журналистическа група по спечелен от организаторите проект бяхме в сръбския Димитровград, за по-старите - Цариброд. Гостувахме и на кмета на града, който ни посрещна като скъпи гости, похвали се с каквото има и се оплака, че периферното местоположение на градчето му пречи да се развива по-бързо. Е, близостта с българската граница е някакво предимство, ама все пак... Накрая, когато трима-четирима от групата останахме само с него, той ни призна:"Ако не са българите да идват на пазар и по ресторантите наоколо в петък, събота и неделя, загиваме." Това българите да ходят да ядат хубава скара в съседна Сърбия не е никак ново. Някак си времената се обърнаха - помня някога в родния си Петрич, когато бе истински подвиг да имаш паспорт с необходимите визи и да отидеш да близката Струмица оттатък границата, македонците, тогава югославяни, идваха и по ресторантите в града пръскаха пари с шепи. Или пазаруваха по местните магазини каквото има. Беше им евтино, та чак „без пари"...Сега е обратното - петричани ходят до първото градче след границата Ново село или в Струмица, за да оставят доста пари в местните ресторанти. Заслужава си, а за човек като мене, който прекара повече от десет години на работа в Скопие като кореспондент, нещата са познати, както се казва, от практиката