Димитър Риков от "Софтпрес" за поредна година събра бисерите от Коледния панаир на книгата, дочути на щанда на издателството. 1. Възрастен господин към колежката на касата: – Онова за книгите, дето е на четвъртия етаж, къде е? Как да отговори човек? 2. Съпруга към спътника в живота си: – Виж, тук се предлага „Нашата мечтана сватба“ за 12 лева. – А, бе, за 12 лева… ние за нашата колко изръсихме. 3. Детенце сочи новата рисувателна книга на Джохана Басфорд „Зимна феерия“: – Мамо, искам да ми купиш тази книга! Моля те! – За какво ти е? – недоумява майката. – Ами за да ми минават по-лесно часовете по английски. 4. Весели тийнейджъри: – Дали да му купим на шега „Завладей българките“, а? – Ама той е гей! – Ами… ще е ироничен подарък. 5. Баща и дъщеря оглеждат рисувателните коледни картички на Джохана Басфорд. Таткото: – Виж, може да я вземем за майка ти. – Защо? – Много е нервна и проклета напоследък. Може пък оцветяването да я успокои. Зад него изплува като привидение бледа жена с остър поглед – от онези погледи, дето дупчат гофрирана ламарина за части от секундата. – Ти тръгвай веднага! – процеди и подбутна момичето в посока изхода. Тънката й ръка сграбчи китката на мъжа си и го повлече след детето с думите: – С тебе после ще се разправям. 6. Пунктуален индивид с душа на разказвач: – Колко тираж е тази книга? А кога е отпечатана? А къде? Колко се продаде първия месец? Колко имате в склада? На кои търговци сте я дали? При какъв процент отстъпка? Проявих нездрав интерес и започнах да му отговарям. Неточно, разбира се. Очаквах определена реакция, но не и следното: – Браво на вас! Ето сега ще ви разкажа притчата за златната монета. Защото не ги знаете вие тези неща и не разбирате от книги! Уви… Разказа я. 7. Майка на около 50 и син на около 25 години. Той: – Искам да си взема „Животът ми като геймър“! Тя: – Ама тя е за деца. Ти си твърде голям. – Човек никога не е твърде голям за каквото и да е… освен за гърнето. 8. – Имате ли църковното календарче с други картинки? 9. Усмихната възрастна дама: – Извинете, може ли да платя с карта? Не че ми трябва да знам… – За съжаление не можете, но отвън, при входа на НДК има банкомат. – Не мога да ползвам банкомат. Внуците ми забраниха. 10. Леко разсеян господин обикаля от единия до другия край щанда и коментира тематичната всеобхватност на книгите: – В единия край раци, в другия – сватби… Луда работа. 11. Настоятелен дядо с разклатена вяра в способностите си на внука си: – Какво можете да предложите за дете втори клас? – Имаме много книжки с приказки. Моля, разгледайте, пред вас са. Намръщено разгръщане и коментар с раздразнение: – Ама то детето е втори клас, още не може да чете, защо ми предлагате приказки? 12. Взискателна дама, за която всичко ново е трагедия: – Не, не, не… Не. Нямате книги. Не. Тук изобщо няма книги. Панаирът на книгата в зала „Фестивална“ е десет пъти по-голям. Отидете някой път да видите. Не спорим за мащабите. Само за сегашното време. Все пак от 1989 година насам във „Фестивална“ не е имало панаир на книгата. 13. Колеблива дама на преклонна възраст: – Коя ще ми препоръчате от вашите книги? – Имаме различни романи… – Я! Имате „Ще се видим в Париж“, колко е хубаво в Париж! – Имаме и „Вила в Сицилия“, „Цигуларят от Венеция“… Къде ви се пътешества с помощта на книгите? – Ох, навсякъде, но най-много в Париж. Циничен минувач на средна възраст с непочтително отношение към възрастни дами коментира под мустак: – Кат’ та гле’ам, си за „Орландовци“. 14. Някъде на втория етаж се състоя непринудена, но пък поучителна среща между двойка шумни съпрузи и един нравоучителен свещеник: – Моля, пазете тишина в храма! – укори ги дядо поп. В отговор на втрещените физиономии на мъжа и жената, които тъкмо крещяха един на друг в коя посока е издателството, което търсят, божият човек поясни: – Книгите са светилището на духа. Говорете по-тихо в техния храм.