Строго икономическата интерпретация на събитията в Тунис и Египет може би е твърде повърхностна - и все пак икономистите се подведоха по нея. Според тази интерпретация е вън от всякакво съмнение, че разместването на пластовете в двете страни - а и навсякъде в арабския свят - в огромна степен се дължи на неспособността на правителствата да разпределят справедливо националните богатства. Проблемът не е в неспособността да се осигури икономически растеж. И в Тунис, и в Египет властите водеха стриктна макроикономическа политика и отвориха икономиките си за световните пазари. Реформите там категорично дадоха резултати. Средният годишен растеж от 1999 година е около 5,1% в Египет и 4,6% в Тунис - разбира се, това не е китайски стил растеж, но въпреки това може да се сравнява с нововъзникващи пазарни сили като Бразилия и Индонезия, които сега се разглеждат като икономически успешни.