На 19-ти февруари 1873 г. бе обесен Васил Иванов Кунчев – Апостолът на българската свобода. Народът го наричаше Дяконът, а душманите – Демонът на империята. Той няма нужда от похвални слова. Той посвети краткия си живот на България и се превърна в пример на саможертвата за Отечеството. Неговите дела са по-силни от думите, а неговата смърт е по-силна от живота. Той записа името си във Вечността, когато увисна със “страшна сила” над земята българска, която искаше неистово да го приеме в обятията си. Така, че да се слее с нея абсолютно, като капката в океана и да няма гроб, да няма камък, да няма край…. Защото той е просто един истински Българин. Защото той е Васил Левски.