Това е книга на Кърт Вонегът, която прочетох в Читанка. В нея натрапчиво се опитват да ме убедят да не я чета, защото човек може да се фокусира върху приятните неща и да игнорира неприятните. Вероятно ако бях убеден, нямаше да я прочета, защото е тежка. Допадна ми купчината идеи, хвърлени ей-така, между другото.
Между другото, Траут бе написал роман за едно дърво, което ражда пари. Вместо листа, по него растели двадесетдоларови банкноти. Цветовете му били правителствени бонове. А плодовете му — диаманти. То привличало човешките същества, които се избивали едно друго около корените му и ставали добър тор.
Така е то.
Сега трябва да прочета нещо позитивно, за баланс.
Това ми е първата изцяло прочетена книга за 2011. 2010 успявах да си открадна повече време за четене.