Те са най-обикновени жени, потопени в житейския поток на ежедневието, проблемите, децата, внуците. Но всичко това потъва, когато прекрачат прага на Неонатологично отделение в Габровската болница, където работят доктори, акушерки, медицински сестри. Малко знаем за техния медицински труд, защото ние не сме техните пациенти. Техните пациенти са най-малките - нашите деца. А техния труд остава скрит и незапомнен. Те притежават добродетел, която не съм срещала никъде и в никого. Усещах я в движенията им, в очите, в думите, в гласа им. Дълго се чудех...