/КРОСС/Никой не обърна внимание на новогодишното бъбрене на Плевнелиев. Защото досегашните му новогодишни обръщения винаги предизвикваха в публиката някакво неудобство, дори срам: първото от тях той беше записал на фона на фотос от Колорадските планини. Какво искаше да внуши по този начин, така и не стана ясно – но той не показа дори някакво бегло смущение от комичното си издънване. Тогава си казах, че той е готов да се снима и край цукалото на Обама, за да докаже верноподаничеството си. *** На следващата година пък се беше пльоснал в огромен кожен фотьойл, сред книгите на някаква внушителна библиотека. Три години му трябваха, за да схване, че трябва да се снима на фона на Герба – може би го смяташе за недостоен за собствената си мисия. Публиката се срамуваше от тия фуклявщини – и едва ли е обръщала внимание на словесния материал, който произвеждаше Плевнеелиев. А за него думите нямат никакво значение. По начало, той е цар на клишетата, рецептата му е повече от банална: малко скудоумия за „евроатлантическите ценности“, малко фалшив интерес към народеца, една-две фрази на Апостола, тук-там и някаква очевидна глупост, която го злепоставяше, но той не си даваше сметка за това. Сякаш си мислеше, че думите му умират едновременно с китайските фойерверки на новогодишната заря