Някои книги започват като добра идея, но по една или друга причина – не успяват да стигнат твърде далеч. Такъв е и случаят с „Цветята на дъждовната гора” на Марго Бъруин.
Очевидно авторката има добър търговски нюх – магическият реализъм, мистичните истории на границата между този и един друг свят определено са обичана формула, позната ни от Исабел Алиенде, Джоан Харис, Лаура Ескивел. Но – с приликите дотук.
Бъруин се опитва да създаде нещо средно между „Сексът и градът” и „Като гореща вода за шоколад”. Само че не й се получава особено.