Повече от година реформирането на БАН е във фокуса на обществения интерес. Правителство има заслуга за това, но действията и поведението му през това време не могат да се определят като ясни, последователни и добре подготвени (пример - писаният на коляно проект за нов закон, впоследствие изтеглен от ресорната парламентарна комисия). Централното ръководство на академията пък направи "реформа", с която разтури голям брой институти и инициира митинги в защита "на науката в България", т.е. на статуквото в БАН. След поредица от обрати днес реформата е в ръцете на комисия, съставена от депутати, представители на МОМН и на централното ръководство на БАН. Тя трябва да изработи консенсусни предложения за промени в нормативната уредба за БАН. Информацията за досегашната й дейност очертава като ябълка на раздора предвижданото настоятелство на БАН. Как ще се конституира това настоятелство и какви функции ще изпълнява - това са наистина важни въпроси. В следващите редове обаче бих искал да се спра на един друг въпрос, който, струва ми се, е на път да се изплъзне от полезрението на комисията и от вниманието на обществото ни.