/КРОСС/ - Все още ли се зареждате с вино от Сансер?- Как иначе! Когато го пия, съзирам рая!- Ако трябва да надпишете надгробен надпис за себе си?- "Тя направи каквото можа" и допълнение: "Благодаря, че поливате цветята!" Това е история за една жена. Или разговор с нея. За нея. Неповторима жена. Такава, от която могат да те побият тръпки, веднага щом заговори, независимо дали си мъж или жена. Тя може да те трогне, да докосне най-скритите емоции у теб, да те накара да се разплачеш. Или точно обратното - да прихнеш искрено от смях, да запееш, да затанцуваш... да и вярваш. Джак Никълсън я сравнява със загадъчната Мона Лиза, а почитателите ѝ смятат, че в своите роли тя е толкова естествена, сякаш живее на съседната улица. Когато Барак Обама и връчва президентския медал на свободата прави едно неочаквано признание:"Публично заявявам, че обичам Мерил Стрийп. Мъжът ѝ и Мишел знаят, и никой от тях не може да направи нищо по въпроса. Тя пее АББА, може да пресъздаде всеки диалект на тая земя, а нейният талант е толкова велик, че няма равен на себе си. Тя е несравнима актриса, насърчаваща проявите на състрадание на екрана и в живота." И думата състрадание наистина я описва страшно добре. Не само заради ролите ѝ, а и заради позициите, които отстоява в живота. Само един пример - по нейно настояване скъпите дизайнерски дрехи и аксесоари от "Дяволът носи Прада" отиват на благотворителен търг за събиране на средства за нуждаещи се