Живял някога един суфийски мъдрец, когото всички смятали за глух. Веднъж той беседвал с учениците си. През това време муха попаднала в паяжина в стаята и забръмчала, опитвайки се да се освободи. Суфият отбелязал това малко произшествие, с цел да илюстрира някакъв аспект от беседата. И тогава учениците разбрали, че учителят им съвсем не е глух, щом е успял да чуе жужене, на което никой от тях не обърнал внимание. Когато го попитали, защо се е преструвал на глух, той отвърнал:
-За да си спестя словоизлиянията и ласкателствата ви. Кой ще тръгне да хаби красноречието си за глух човек?! При това прекрасно знам какво мислите за мен, защото не се притеснявахте да говорите.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!