/Поглед.инфо/ Този текст е писан в края на 2002г. По това време бях колумнист на в. "Сега" и в една от колонките си цитирах дипломна работа на Вероника Бикова, която беше одобрена от научен ръководител (известно и реномирано име) и защитена в съответния факултет на СУ. В тази дипломна работа бе цитирано интервю със Стефан Цанев във в. "Работническо дело" от 1973г. в което той хвали партията и комунизма. Аз взех цитата и построих около него унищожителен коментар за Цанев. Той излезе по БНТ и в предаването на Кеворкян ме направи на дреб. Съвсем справедливо, защото се оказа, че такова интервю няма. Вероника, която бе много талантлива си го бе измислила и дори бе направила сполучлив колаж от факсимиле на вестника. Разбрах това едва когато отидох в Народната библиотека и с ужас видях, че в цитирания брой няма такова интервю, а другите заглавия в съседство бяха същите като в копието, но без самото интервю между тях. Вероника бе талантлива, но с много силно развито въображение ( да го кажем така). Не че патосът ни срещу Стефан Цанев, неговото нагаждачество и публично лицемерие не беше верен, но в конкретния случай почиваше върху фалшив факт. Наложи се да му се извиня, което направих в следващата статия, която пускам отново тук поради актуалното й звучене.