Преписват на ръка стиховете на вечно безработния бохем “В Иван всичко е тъжно, той се чувства неоправдано самотен, сам и неразбран... А на едно събиране на писателите рецирира: “Докога над страната ни бащина ще вилнее таз страшна простащина”... Вечно нещастно влюбен... Влияе му алкохола... Причинява болка на близките си...