/КРОСС/ Още от самото начало дебатът за мигрантските вълни, заливащи Европа, беше олигавен в едно сълзливо либерално лицемерие. Световните телевизии, които са обикновен проводник на интересите на транснационалните политически и бизнес елити, показваха до втръсване почти единствено бягащите майки с малките им деца. Основната цел на тази откровена медийна манипулация беше да накара всички европейски граждани да са потресат и да приемат с отворени обятия и без никакви въпроси мигрантите от арабския и мюсюлманския свят.  Защо това е манипулация ли? Ами защото същите тези телевизии почти не показваха хилядите млади, прави и здрави мъже, готови на всичко, за да се доберат не просто до Европа, но до най-развитите европейски държави. А не ги показваха, защото те нямаше как да предизвикат съпричастност. Едва когато мигрантите почнаха да се бият със служителите на реда, истината започна да излиза наяве. Защото майките с децата не се биеха. Биеха се младите мюсюлмани и вече нямаше как да не бъдат показвани. Либералстващите европейски елити упорито бягат от отговора на най-важния въпрос, който настоящата мигрантска вълна поставя. Възможно ли е държавите на Стария континент да интегрират, да направят част от своя начин на живот прииждащите хиляди хора от арабските и мюсюлманските държави? Елитите бягат от този въпрос, защото отговорът е отрицателен