/КРОСС/ Всички досегашни коментари, които от яростната кампания, внушаваща руска следа в хакерска намеса по време на президентските избори в САЩ, извеждат изводи преимуществено за опити за дискредитиране на Доналд Тръмп и на Русия, ще сбъркат, спирайки само дотук. Корените на тази безпрецедентна операция са по-дълбоки и разрастването на истерията от нея и в Западноевропейските страни преследва по-далечни цели. Двубоят в тази връзка между тайните служби и новоизбрания президент Тръмп от друга страна крие потенциал за разломи, които могат да се окажат опасни не само за САЩ, но и за света. На срещата на върха на НАТО във Варшава киберпространството беше обявено като четвъртото бойно поле след това по суша, въздух и вода. Т.е. станахме свидетели на отдавна подготвяното, поне от 2007 г., милитарлизиране на киберпространството. Водените операции в него, не само с шпионски, но и с подривни и разрушителни цели, са елемент от хибридната война, като до ден днешен не е ясна границата, кога този етап би могъл да премине в класическа война. По време на подготовката на последната среща на НАТО бе поставен въпрос, който в САЩ поне от 2014 г. е дефинитивно определен - кибер-нападение срещу страна-членка на Алианса би трябвало да попада под действието на член 5-ти от Договора, т.е. задължение на съюзниците за подкрепа срещу агресора, приложил хибридни методи, а не класически военни, както досега