Страх от ислямизъм и бежански потоци и надежда за демократизация. Така най-общо може да се опише позицията на Запада по отношение на случващото се в арабските страни. Помитането на режимите в Египет и Тунис, кръвопролитията в Либия, масовите протести в Мароко, Алжир, Йемен, Иран, Йордания, Бахрейн задават такъв мащаб на промяна, който неизбежно налага аналогията със събитията в Източна Европа от 1989 г. Все пак е налице една важна разлика. Сривът на комунизма доби очертанията на историческа обреченост и той престана на бъде политическа алтернатива за хората. Паралелно с това повечето общества от Източния блок възприеха ентусиазирано предизвикателството да се трансформират по западен образец, едно - защото притежаваха необходимата културна съвместимост, второ - защото се стремяха да попаднат в една геополитическа област на сигурност и благоденствие, олицетворявана от НАТО и ЕС.