Проекти на български фирми на стойност около 1,4 млрд. евро са кандидатствали за получаване на по-евтини заеми пред Европейската инвестиционна банка и по „Плана Юнкер”. Това стана ясно на конференция, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
„За българските фирми планът е една възможност за по-достъпен ресурс за модернизация и разширяване на пазарния дял”, каза на откриването й новият председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.
Във Фонда на фондовете има над 1 млрд. лв., които трябва да се развъртят, за да стигнат до бизнеса, съобщи министърът на финансите в оставка Владислав Горанов. Той поясни, че в момента 4 търговски банки имат договор за отпускане на по-евтини кредити за малките и средните фирми, а Българската банка за развитие (ББР) получи 150 млн. евро заем от ЕИБ.
„Има засилен интерес на българските предприемачи към портала, който трябва да свърже авторите на проекти с потенциални инвеститори”, каза още Горанов и добави, че звеното за консултации за българските фирми
ще заработи ефективно до края на март.
„Фондът на фондовете е изключително предизвикателно начинание. Европейската комисия (ЕК) се съмняваше в капацитета ни да управляваме самостоятелно средствата за финансови инструменти”, коментира Горанов.
Според зам.-управляващият директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI) Илияна Цанова по-голяма част от ресурса се насочва през търговските банки посредници, защото става дума за малки проекти. „Вече има 3 големи наши фирми, които са кандидатствали за проекти над 15 млн. евро. Един от тях е в сферата на хранително-вкусовата и преработвателната промишленост и е за 30 млн. евро. Другият е в телекомуникациите, а третият е от компания лидер в производството на машини и промишлени технологии”, обясни тя.
На въпрос дали може да се финансира с пари по „Плана Юнкер” оздравяването на БДЖ, Цанова поясни, че наистина ЕИБ отпуска средства за проекти на държавни и общински компании. По думите й обаче става въпрос за
начинания на пазарен принцип, генериращи приходи.
„Общините например може да кандидатстват за средства за саниране, но трябва да са направили публично-частно партньорство със специална еско фирма”, обясни още тя. „Възвращаемостта на инвестицията идва от намалената консумация на енергия. Държавният или общинският дял в проекта може да бъде покрит с грант или само част от него”, поясни Цанова и добави, че не може вечно държавата да субсидира напълно санирането и в един момент ще трябва да се премине на финансиране чрез финансов инженеринг. Според нея по подобен начин е бил реализиран проект за смяна на измервателните уреди за ток и природен газ във Великобритания, като изплащането на заема е станало чрез по-ниските сметки на абонатите.
Министърът на околната среда Ивелина Василева коментира, че е подписано първото споразумение в областта на околната среда с Фонда на фондовете, който
ще управлява 52 млн. лв. от оперативната програма
„Околна среда“ 2014-2020 г., а проектите за рециклиране на отпадъците може да се менажират от бизнеса, общините и неправителствени организации. За водния сектор догодина ще бъде подписано споразумение с Фонда на фондовете, който ще управлява 10% от бюджета на приоритетна ос води към оперативната програма (240 млн. лева).
На конференцията стана ясно още, че Гърция вече е успяла да вземе евтини кредити за проекти, свързани с развитието на каботажния си флот. Подобни идеи имат и наши предприемачи от водния транспорт.