Ишгъл – Relax If You Can (Ischgl, Австрия)

Днес Димитър ще ни води на ски – да видим как са пистите из австрийските Алпи Приятно четене:

Ишгъл – Relax If You Can

Ischgl, Österreich

Relax if you can… е слогана на Ишгъл, първокласен ски курорт в западна Австрия, още известен като меката на апре-ските. Намира се в долината Пацнаун, сгушена в склоновете на планинската верига Силврета в провинция Тирол. Слогана Relax if you can разказва накратко всичко за Ишгъл – първокласен ски курорт на който кипи вечен купон. Но за Ишгъл малко по-късно.

На тръгване от Пловдив

Нашето ски-приключение Ишгъл започна на 09.01.2015 г. в 5 ч. сутринта тръгвайки от Пловдив, познатата компания от шест големи и трима малки приятели с бус под наем, натъпкан със ски оборудване, дрехи и някои други неща от първа необходимост.

Разстоянието от Пловдив до Ишгъл в зависимост от това от къде ще се мине – Словения или Унгария е около 1650 км и се взима средно за 17 часа с кола. Ние разделихме пътя на две с една нощувка във Филах, Австрия. Който е ходил с кола до Западна Европа знае, че се минава през Сърбия, после Хърватска – най-монотонната и плоска страна една права магистрала на която можеш да заспиш, ако не си с прекрасни приятели, за малко в Словения, което не им пречи да ни сурвакат с 30 евро месечна винетка , после Караванкен тунел и накрая Филах. Във Филах пристигнахме около 21.30 часа вечерта. Ще кажете късно, но ние си губихме времето –

в Сърбия

спряхме за вкусен обед в

етно-село Моравски Конаци

и за разлика от България, където нямаше сняг, всичко беше побеляло, красиво и чудно подредено. Самото етно село представлява хотелски комплекс с прекрасен ресторант, езеро, къщи и поляни. Намира се малко преди Белград, от магистралата Ниш-Белград се отклоняваме за Велика Плана и после има табели.

Етно село Моравски конаци

Коордианти тук:

https://www.google.bg/maps/place/Etno+selo+Moravski+konaci/@44.3248799,21.0499857,12z/data=!4m2!3m1!1s0x4750d0cfff9a5a23:0xa73c79486b66c129?hl=bg

Етно селото има уебсайт – http://www.etnoselo.rs

Ако пътувате към Белград, имате свободно време и се чудете къде да обядвате и да се разходите, етно село Моравски Конаци е прекрасен избор.

Австрия

Във Филах пренощувахме

в една чудна хижа над самия град в полите на планината – Aktiv-Appartements Karawanken Lodge – https://www.booking.com/hotel/at/aktiv-appartements.bg.html

Намира се между Villach и Faak am See . В хижата има стаи и апартаменти доста прилични, с добри цени и включена чудесна закуска. Хижата има оценка 8.4 в booking.com, която е съвсем реална.

Компанията на закуска в Active Apartments – Филах, Австрия

На тръгване към Инсбрук

На следващият ден след прекрасната закуска сервирана лично от собственика на хижата поехме в посока Инсбрук, като за малко разгледахме района около Филах и Faak am See.

На път за Инсбрук

Разстоянието от Филах до Инсбрук е 290 км и се взема за около 4 ч ако се минава през южен Тирол. На нас ни отне малко повече тъй като спряхме за кратка разходка и кафе в Брунек.

Пътят минава през Шпитал, Лиенц и през Прато Ала Драва се влиза в Италия,

на чиято територия е по-голямата част от южен Тирол. Минава се през много красиви, спокойни и китни алпийски тип селца както в Италия, така и в Австрия.

Южен Тирол

Центъра на Брунек

Ароматно Италианско кафе, капучино …и вино

Спряхме в

Брунек (Брунко)

за кратка почивка и ароматно италианско кафе. Интересното е че географски Брунек се намира в Италия, но хората си говорят на Немски, както и на Италиански. В самия Брунек има лифт – гондола който ходи до ски зоната на Кронплац в Доломитите.

След 1 ч и 30 мин пристигнахме в Инсбрук, спряхме на паркинг в центъра на града и се отправихме на кратка разходка и разглеждане на забележителностите.

Инсбрук

е град в западна Австрия и център на провинция Тирол. Градът е бил домакин на зимните олимпийски игри през 1964 г. и 1976 г.

В центъра на Инсбрук

Инсбрук от всякъде е заобиколен от планини

Три красиви жени в Инсбрук

Улични артисти забавляват туристите в Инсбрук

След като се разходихме из Инсбрук към 17 ч. се отправихме към Ишгъл и най-вече към селото преди Ишгъл –

Капл,

където бяхме наели голям апартамент в чисто нова къща с всички удобства, 4 спални, 3 бани, отоплен ски гардероб и голям хол с кухня, който ни събираше всяка вечер.

Apart Avenzio в Капл

Къщата в Капъл

Част от интериора на Apart Avenzio

Apart Avenzio

Една от спалните

Ски гардеробът

1-ви ден.

Ставаме сутринта рано и

осъзнаваме, че синоптиците са безкрайно точни

Предвиждаха не по-малко от 10 см. пресен сняг и познаха. Снегът се сипе ситно и компанията е пред дилема: да се ходи ли на ски или да пишем деня „дъждовен”. След дългото сутрешно кафе се налага мнението, че ще се почива този ден. Но сърце мъжко не трае и Чавдар и Събка решават , въпреки лошото време, да пробват в ски-зоната на Капъл.

Ски-зоната на Капъл много прилича на Банско

Същите размери, един лифт /кабинка/ от градчето до пистите, а горе просторни и немного сложни писти. По пистите няма почти никой и е удоволствие да се кара в 10 см. пудра. Пейзажът е изцяло алпийски и е страхотна прелюдия към ски емоциите и предизвикателствата на пистите в Ишгъл.

По пистите няма почти никой и е удоволствие да се кара в 10 см. пудра. Пейзажът е изцяло алпийски.

И е страхотна прелюдия към ски емоциите и предизвикателствата на пистите в Ишгъл

Ски зона Капъл

След двучасово интензивно каране, без никакво чакане по лифтовете се заражда една прекрасна идея, да посетим ресторантчето и да опитаме типичния австрийски „щрудеель”, с надеждата, че няма да ни отрежат главата ей така:

Отиваме в двуетажния ресторант с красивото име „Sunny mountain restaurant” и разбираме, че щруделът и в селото и тук струва 3,50 евро.

Апель щтрууделл… мит ванила соус

Заредени с много положителни емоции се прибираме в апартамента, за да споделим впечатленията си и веднага групата изявява желание да посетим Ишгъл, за да видим, защо девизът на града е „Relax if you can….”?

Първото впечатление от

Ишгъл

е, че купонът тече. Много млади хора, които се връщат от ски и се отбиват до многобройните капанчета, от които дъни яка музика и скиорите шумно пригласят познати рефрени. Не може да не се усмихнеш при тази гледка.

6561 Ишгъл, Австрия

Трите лифта, които тръгват към ски зоната, са разположени в центъра на градчето, а ски пистите завършват също там, в центъра.

Компанията в центъра на Ишгъл

Ски пистите завършват пред входовете на хотелите

А за връзка между лифтовете е прокопан тунел, Dorftunnel

Елеватор в Dorftunnel

Архитектурата е типично алпийска, с неголеми, но много кокетни хотели като прави силно впечатление, как пистите завършват буквално във входовете на хотелите.

Хотели в Ишгъл

Ишгъл

2-ри ден

Сутринта ставаме рано, ентусиазирани от мисълта, че

ще караме ски на ски-зоната на Ишгъл

В 8.30 сме паркирали на безплатния паркинг пред Silvrettabahn, който се намира на 50 метра от лифта. Опашка няма, всички писти работят, което е предпоставка за щури ски емоции. Вземаме не особено далновидното решение да си купим еднодневни карти, които струват 50 евро на човек /имаме идея да караме утре на една от най-голямата ски зона в Австрия, Sankt Anton am Arlberg/ и почти веднага се качваме на лифта. Silvrettabahn e капацитет 3500 човека на час, кабинките са много бързи, предназначени са за 16 човека и минават над целия град и от него се прострат омайни гледки.

Ишгъл видян от лифта

Гледки от кабинката пътуваща към ски център Идалп

Ски зона Идалп

След по-малко от 10 мин. сме в сърцето на ски зоната, от където тръгват лифтове и писти във всички посоки и където след бясно каране можеш да починеш, да се срещнеш с приятели или просто да си купонясваш в огромния ресторант.

Ресторантът в Идалп

Писта No.8

No.4 и No. 1а

Връх Pardatschgrat

Ски пистите започващи от връх Pardatschgrat

Ресторант Pardоrama

Митко си харесва писти номер осем и шест, които са много подходящи за доусъвършенстване на карвинг завоите, Ванката щурмува пистите, спускащи се от върховете Idjoch и Viderjoch, а Чавдар иска да хване вафличките по черната писта номер 4 , която прераства в червената 1а и стига до Ишгъл.

Голяма гордост за жителите на Ишгъл е най-новия лифт в Ишгъл, който свързва градчето с връх Pardatschgrat. Лифтът е сменен преди 2 месеца, последен писък на модата е и наистина оставаме впечатлени. Сваляш си ските, качваш се на ескалаторите и си пред модерните кабинки, който събират по 24 човека.

Горната станция е непосредствено до ресторант Pardatschgrat, който горещо препоръчвам да се посети

Pardоrama

Зашеметяваща гледка , прекрасен интериор и нормални цени, не по-високи от цените в ски зоната на Банско. Изпълнени с много запечатани спомени от омайните гледки и писти се връщаме в апартамента, където така естествено пийваме червено винце с хамон и чертаем бъдещите предизвикателства. А те са Санкт Антон ам Арлберг, прогнозата за времето е подходяща, слънчево, без вятър, което е предпоставка за незабравими емоции.

3-ти ден.

Sankt Anton am Arlberg

Тръгваме сутринта рано с леко приповдигнато настроение и с очакването да се докоснем до

Sankt Anton am Arlberg

Тук традициите на малкия планински град , съжителстват с репутацията на един от най-добрите ски-курорти в Алпите, както от гледна точка на качество на пистите и съоръженията (кабинкови и седалкови лифтове до 2800 м н.в.), така и на хотелската база, която не държи толкова на количеството, колкото на качеството.

Санкт Антон е една от перлите в Алпийската корона на Австрия,

която задължително трябва да се посети. Тук има обработени писти за всички скиори, 43% са за начинаещи (сини), 41% за средно напреднали скиори (червени) и 16% са за по-напреднали (черни). Курортът е притегателен център за всички скиори, които обичат да карат извън пистите. Има над 200 км писти с дълбок и девствен сняг – пудра, които са предизвикателство за всички off piste скиори.

Разстоянието между Капъл и известния курорт е 35 км. и се изминава за около половин час. Паркираме около лифта Nassereinbahn, който се явява източната порта към ски зоната. Естествено безплатно, в близост до лифта, като има един служител, които има изискване от всички паркиращи, да са плътно наредени до другите коли.

Тръгваме да превземаме връх Kapall

в слънчевия ден и пред нас се изправят омайни гледки и предизвикателни писти. Спускаме се по черната писта от върха, която е широка, перфектно обработена и по нея почти няма скиори и отново и отново, все по различни писти…. край няма.

Компанията в Sankt Anton

Ски зоната в Санкт Антон

Санкт Антон

Черна писта в Санкт Антон

Не може да си бил в Санкт Антон ам Алберг и да не превземеш

връх Valluga (2811 м. над в.),

хващайки модерния фуникульор. На Базовата станция срещаме абсурдна лепенка, показвайки балканските страсти и обичта към един собственик на известен ски курорт.

за Цеко

От върха се отправяме към долината за да стигнем след 8 км. синя писта до St. Christoph.

Горещо препоръчвам писти номер 8, 11 и 17, дълги, с постоянен наклон и с нелоша степен на сложност. Оказва се, че сините писти в различните курорти се различават драстично. Едно е синя писта в Пампорово, друго е в Сейнт Мориц и Ливиньо, а съвсем друго е в Бормио и Санкт Антон. Понякога сините писти имат и черни участъци, затова препоръчвам на не толкова подготвените скиори внимателно да проучват пистите, преди да поемат по тях.

Отправяме се към следващата ски зона Stuben

Ски зоната не е посещавана много от скиорите, защото лифтовете са старички, двуседалкови и седалките са метални, което при тези отрицателни температури не е най-приятното изживяване. Иначе пистите са широки, добре обработени, но при условие, че си само за ден, си е загуба на време.

Санкт Антон ам Алрберг

Quattro 2a

Насочваме се към отсрещния връх , което се оказва, че е съвсем друга ски зона и там ни чака поредната порция перфектно обработени писти, липса на скиори и модерни и съвременни лифтове.

За най-голямо съжаление установяваме, че за да се карат ски през целия ден се искат здрави краченца и перфектна физическа форма, а всички приятели от компанията не сме вече на 30 години.

Ски зоните завършват в планинското градче, където лифтове, автобуси, мостове със скиори се преплитат в едно.

Санкт Антон

Самото село Санкт Антон е на надморска височина 1304 м. , и в центъра на което Австрийските железници са се погрижили да минава влак. Има прекрасна гара, можеш да хванеш влак от Виена до Санкт Антон и да пътуваш в условия по-добри от колкото в самолет.

Тръгваме си от тузарския ски курорт изпълнени с много емоции и си обещаваме пак да се върнем. Струва си!

4-ти ден

Отново рано сме на лифта, защото имаме поредните ски предизвикателства –

ще караме в швейцарската част,

където имаме информация, че пистите не са толкова стръмни, че са без големи падове и са перфектно обработени. Освен това мислим да изминем и Dutyfree road до Samnaun, малко селище в Швейцария, което си е извоювало статута на безмитна зона и където можеш да влезеш в магазините, едва ли не със ските.

Граница между Aвстрия и Швейцария практически няма. Просто се знае, че отвъд върховете Idjoch и Viderjoch, които се виждат от Idalp е Швейцария.

Alp Trida

Естествения център на скизоната на Samnaun е Alp Trida

От това място започват повечето лифтове. Пистите в по-голямата си част са сини, има съвсем малко червени и всички са някак си по-меки, по-слънчеви и е удоволствие да се кара по тях.

Връх Палинкоф

Dutyfree road до Samnaun

След като минахме по почти всички швейцарски писти се отправяме към

връх Palinkopf /2864 м./ ,

от където започва

десеткилометровият Dutyfree road до Samnaun

Пистата е много приятна за спускане и макар, че е червена на цвят, не е особено трудна. Вие се красиво около върховете, а после следва течението на една река и така неусетно пистата влиза в алпийското градче,

Duty free road

Безмитни магазини

където сме приготвили портфейлите, за да купуваме безакцизни стоки.

Влизаме в един от 100-те безмитни магазина

и установяваме, че

цените не са никак лоши

Малко по-евтини, сравнявайки ги с цените в България и доста по-евтини в сравнение със западните страни. Децата си купуват лакомства, жените – качествена козметика и парфюми и потегляме през улиците на градчето, правим си няколко снимки за спомен.

И потегляме към огромната гондола, на 2 етажа, която извозва по 150 човека на курс и от която се виждат незабравими гледки към швейцарските Алпи.

Уморени, сядаме на по бира с картофки в рестора